За шанса майка ми да си спомня детството си в планината.

В петък вечер Хуан Педро Гарсия Хернадес отива да танцува. Но през останалата част от времето той се грижи за майка си.

Хуан Педро Гарсия Хернандес прекарва по-голямата част от ежедневието  си в грижи за 81-годишната си майка Антонина, страдаща от болестта на  Алцхаймер. Хуан Педро е винаги на крака, така че е добре, че той е  фитнес треньор. Хуан за първи път забелязва влошаването на майка си  преди четири години. Всеки ден по телефона тя описва яденето на еднакви  ястия. Той проверява хладилника и, който се оказва почти празен. Вижда,  че тя губи представа за времето и забравя да яде. Скоро след това е  диагностицирана с болестта на Алцхаймер - болест, която г-жа Хернадес  споделя с около 44 милиона души в света.

В ранните дни Антонина се справя сама  с постоянни съвети и посещения  от сина си, който живее в съседство. Но преди две години Хуан разбира,  че тя има нужда от помощ дори за най-основните неща и затова се  премества в апартамента и, койте е с две спални. Той спира упражненията  по фитнес за повечето си клиенти и става болногледач.

Според Хуан, създаването на режим за майка му я държи ангажирана.  „Ако готвя, тя бели зеленчуците, а когато измивам съдовете, тя ги  подсушава”, казва той. „Отнема много повече време, отколкото ако го  направя сам”. Но тези дейности я държат и я разсейват от нарастващите  пропуски в паметта и, които могат да предизвикат чувство на  неудовлетвореност, гняв и отчаяние.

Той приготвя за нея ежедневни тестове, включващи ограждане с кръг на  думи или рисуване на криволичеща линия през лабиринт, като и помага в  изпълнението. Тя се упражнява и с малки розови гирички, следвайки  движенията на сина си.

Антонина смътно осъзнава положението си. Тя се мъчи да запомни  основни думи, което я кара да се срамува. Често халюцинира и мисли, че е  във фермата, където е израснала, в градчето Вилаторо, северозападно от  Мадрид. Тя се тревожи дали пилетата са нахранени, а дори и в жарките  летни дни се увива топло за студените планински нощи от детството си.

Както много други грижещи се за болни хора, Хуан се чувства сам и  уязвим. "Най-лошата част е стресът", казва той. Той се страхува, че  майка му ще излезе от къщи, когато той не я наблюдава и ще се изгуби или  ще претърпи злополука. „Трябва да си нащрек 24 часа в денонощието”,  казва той.

Въздействието на тази болест върху хората и обществото вероятно ще се  увеличи, освен ако изследванията не доведат до пробив във възможностите  за лечението и. С нарастването на населението в света, се очаква  случаите на Алцхаймер да нараснат бързо, достигайки 65 милиона до 2030  г. Това ще изисква за тях да се грижат хора, които могат да бъдат  изправени пред нарастващ стрес и собствени медицински проблеми. Според  Асоциацията на Алцхаймер, около 40% от болногледачите съобщават, че  страдат от депресия. Има и финансови последици, тъй като много от тях  губят работата си, за да се грижат за близките си.

Всъщност това е едно от предизвикателствата за Хуан. Той успява някак  да отдели пари, за да изпраща майка си за няколко часа седмично в  терапевтичен център, управляван от градската община. Така се  освобождава, за да работи по няколко часа като фитнес инструктор. Хуан  припечелва и от продажбата на комикси по eBay, но засега основната му  работа е грижата за майка му, която чака търпеливо да приготви вечерята  със сина си.