За шанса да мога да използвам едно травмиращо преживяване като трамплин и да създам красиви проекти от него.

Когато бях диагностицирана с рак на слюнчените жлези, не  знаех колко много ще ме обезобрази операцията. Благодарение на днешните  техники, реконструираха доста добре езика и лицето ми.

Но аз бих искала по-добра система за подкрепа след лечението. Тази  липса на помощ има вредно въздействие върху самочувствието, финансовото  положение и професионалната ситуация на страдащия.

Ето защо започнах блог, наречен „Vie & Cancer” („Живот с рак”),  за да повиша осведомеността за проблемите, стоящи пред пациентите,  въпреки че те са „оцелели късметлии”. Обучавах се една година, за да  стана сертифициран обучител и да подкрепям преживелите рак. Написах  книга, давам съвети за коучинг по радиото два пъти в месеца, основах  организация с нестопанска цел, за да помагам на хората в рехабилитацията  след рак. Но чувствам, че това не е достатъчно ... Проблемът е, че ние  набираме милиарди за научните изследвания (което приветствам), но не  правим нищо, което да помогне да се върнем към живота след болестта...  Не искаме само да оцеляваме, искаме да живеем!

Бих искала обществото да не счита за лукс или още по-лошо – за  разхищение инвестициите в по-добра подкрепа след раковото заболяване, а  за инвестиция, за вяра в човешката природа. Това също така ще покаже, че  обществото цени хората, когато са и в най-доброто, и в най-тежкото си  състояние. Никога не знаеш дали ти няма да си следващият.

Мечтая за един по-добър свят, в който те оценяват за това, което си –  човешко същество в цялата си сложност. Нашите различия ни правят  по-силни! Знам от опит, че дори преживяното да е много травматично (и  това е евфемизъм), оцелелите намират много ресурси: спрявяне с времето,  спрявяне със стреса, по-добро усещане за приоритети, самочувствие,  съпричастност ... Все качества, които ни правят по-добри хора!