За шанса отново да се наслаждавам на тренировките си.

Може ли нещо да спре мигрената? Според хронично  страдащата Джейн Уилан, упражненията могат да помогнат за  предотвратяване на пристъпи.

Вече 30 години търся начини за предотвратяване на мигренозните ми  кризи. През последните 5 направих откритие. Упражненията и фитнесът са  моите най-големи съюзници в отблъскване на пристъпите. Не говоря за  бягане на маратон, а за редовен режим на умерени физически упражнения,  към който мога да се придържам.

В началото се чувствах объркана от всички тези възможности за фитнес.  Какво количество упражнения са подходящи за мен? Какъв тип упражнения?  Няма ли вратът и раменете ми да се схванат? Достатъчно хидратирана ли  съм? Яла ли съм достатъчно? И защо енергийните напитки са сини?  Постепенно се научих да тренирам внимателно и да откривам какво ми  помага.

Трябва да призная, че не съм фитнес маниак и това се дължеше на  отношенето ми към спорта. Когато не можеш да повдигнеш главата си от  възглавницата, не мечтаеш да бягаш на пътеката в салона. Въпреки че сега  нещата са различни, това не означава, че е лесно. В най-добрите дни  тичам или влизам в групови класове, но все още с малко страх от пристъп,  ако прекаля. И не ми говорете за отборните спортове. Мигренните атаки  са лоши за мен, но могат да провалят и целия отбор. Не искам треньорът  да ме нахока тогава. Самите фитнес салони също може да са проблем.  Музиката на Калвин Харис, удрянето на метални тежести, бръмченето на  лампи и миризмите. Особено миризмите. Ако хлорът от басейна не ме замая,  то тамянът в стаята за йога може да накара главата ми да гръмне.

Знам границите си, когато отида в салона. Някои хора казват, че това  не е най-доброто отношение, но те не страдат от мигрена. Слушам тялото  си. Ако вратът и раменете ми са сковани, значи трябва да намаля темпото.  Моята гама от движения и способности варира, така че коригирам фитнес  режима си според това как се чувствам в този ден. Приех, че ще има дни,  когато тялото ми се чувства силно и гъвкаво, а в други дни, поставянето  на единия крак пред другия е цял подвиг.

Упражнението не е една мярка, която пасва на всички. То е персонално и  до информацията за персонализираните упражнения се стига трудно. Затова  пиша тук. Във фитнеса акцентът е върху това как трябва да изглеждате, а  не как се чувствате. Вие може да се борите с мигрената всеки ден, а  никой от фитнес общността да не разбира колко ви е трудно да направите  каквото и да е упражнение. Затова подхождайте внимателно. Може би скоро  ще има по-добри медикаменти за намаляване на честотата и тежестта на  атаките, които да дадат на нас, страдащите от мигрена, енергията да се  фокусираме върху всички останали аспекти на нашия живот. Не само върху  фитнеса. Много ми се иска да бъде така.

След пристъп може да бъде трудно. Енергийните ми нива са сринати и  възстановяването им може да отнеме дни. Така че участието в бягане на 5  км е голямо постижение за мен и трябва да се отпразнува с торта.