Болестта на Алцхаймер ще се среща все по-често, ето защо ние няма да спрем, докато не я овладеем

Болестта на Алцхаймер е прогресивно и необратимо невродегенеративно заболяване, което е водеща причина за когнитивен спад и деменция в световен мащаб. Деменцията води до прогресивно влошаване на интелектуалния капацитет и промени в психичната стабилност, които са свързани с понижена самостоятелност на пациентите. Заболяването оказва влияние както върху продължителността, така и върху качеството на живота. При болест на Алцхаймер се наблюдава натрупване на бета-амилоидни пептиди и патологични форми на тау протеините в мозъка, които са причина за увреда на невроните и клетъчна смърт. Наличният терапевтичен подход има за цел осигуряване на палиативно лечение и контрол на влошаващите се симптоми, въпреки че не предоставя значителна ефективност.

Усилията на съвременната медицина са насочени към разработване на терапевтични средства, които да променят хода на заболяването чрез въздействие върху патологичните изменения в мозъка, които се наблюдават при болестта на Алцхаймер. Терапевтичното действие на иновативното лечение е насочено към потискане на образуването на плаки от бета-амилоидни пептиди и тау протеини в мозъка. Това би осигурило превенция на клетъчната смърт и прогресията на заболяването. В процес на разработване са няколко терапевтични подхода: бета-амилоидна имунотерапия чрез антитела, активна имунотерапия чрез приложение на ваксини, пасивна, таргетна терапия с моноклонални антитела и терапия със стволови клетки. Бета-амилоидната имунотерапия би осигурила разрушаване на формираните плаки в мозъка и улесняване на тяхното елиминиране. Активната имунотерапия, която се осъществява чрез приложение на ваксини, би допринесла за стимулиране на производството на неутрализиращи антитела, които са насочени към плаките от бета-амилоидни пептиди в мозъка. Пасивната таргетна терапия също би могла да осигури действие срещу бета-амилоидните натрупвания. Целта на лечението със стволови клетки е да предостави възможности за възстановяване на увредените тъкани, което би допринесло за регенериране на невроните и подобряване на умствения капацитет.

Успехът на терапевтичния подход зависи от възможностите за диагностициране на заболяването още в предклиничен и ранен етап, когато ползата от терапията би била най-значителна. Друг ключов аспект е установяването на надеждни биомаркери, които да позволят ранна диагностика и назначаване на персонализирана терапия. В процес на клинична разработка са над 115 потенциални терапевтични средства, от които 75% са терапии, променящи хода на заболяването. Голяма част от клиничните проучвания за терапия на болестта на Алцхаймер са във фаза I или II. Въпреки това, множество изпитвания във фаза III са показали възможност за въвеждане на иновативното лечение в рамките на следващите 3-5 години.

Болест на Алцхаймер: Какъв потенциален пробив очакваме?

Терапията, променяща хода на заболяването, би осигурила запазване и възстановяване на когнитивния капацитет на пациентите. Това ще предостави възможности за активно участие в социалните взаимоотношения и професионалните ангажименти. По този начин ще се осигури независимост от здравни грижи и подобряване на икономическата продуктивност на пациентите.

Как това ще помогне на пациентите?

Болестта на Алцхаймер води до прогресивно влошаване на когнитивния капацитет, което причинява неспособност за участие в ежедневните и професионалните дейности. Нарушенията във физическото и психичното здраве изискват продължително поддържащо лечение, което е свързано със значителни разходи на публични средства и натиск върху здравната система. Прогресията на болестта на Алцхаймер изисква ефективен контрол на съпътстващите заболявания и назначаване на симптоматично лечение. Иновативната терапия, която променя хода на заболяването, би могла да осигури по-пълноценно съхраняване на умствения капацитет и социалните взаимоотношения с близките. Това ще предостави възможност за по-добра колаборация от страна на пациентите, с цел осигуряване на ефективен мултидисциплинарен терапевтичен подход и персонализирана терапия.

На колко пациенти може да се помогне?

Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция и е едно от водещите предизвикателства за общественото здраве в Европейския съюз. Броят на случаите в Европа е около 7,9 милиона и те ще продължават да се увеличават поради значителното застаряване на населението. Предполага се, че до 2050 година броят на пациентите с болест на Алцхаймер в Европейския съюз ще достигне 18,8 милиона. В България броят на случаите е над 108 хиляди. Иновативната терапия, променяща хода на заболяването, би предоставила възможности за устойчиво и дългосрочно съхраняване на автономността на пациентите. Това ще допринесе за по-високо качество на социалните взаимоотношения и професионалната ангажираност. По този начин ще се облекчи социално-икономическия натиск върху близките и обществото. Поведенческите и психичните изменения, които са характерни за болестта на Алцхаймер, имат негативно влияние върху семейните отношения и икономическата продуктивност на пациентите. Терапията, променяща хода на заболяването, би могла да предостави възможности за забавяне на когнитивния спад и двигателната неспособност. Това ще осигури подобряване на качеството на живот и финансовата независимост.

Какво ще е потенциалното въздействие върху здравните системи в Европа?

Иновативната терапия, която променя хода на заболяването, би осигурила облекчаване на натиска върху здравната система поради по-ефективното разпределение на здравните грижи и улеснения достъп до здравни услуги. По този начин ще се предоставят възможности за по-добро качество на живот и условия на труд за здравните служители. Забавянето на прогресията на заболяването и възстановяването на когнитивния капацитет биха осигурили по-малка зависимост на пациентите към здравни грижи. Това ще допринесе за понижаване на разходите за симптоматична терапия и лечение на съпътстващите заболявания.

Прочетете повече:

ДИСКЛЕЙМЪР

Описаните по-горе терапии към момента са в процес на разработване и не са достъпни за пациентите в Европа, в това число и България.